”Българийо, Моя страна, в този миг чрез теб простирам ръка. Ти, Българийо, прие сред обятията си Рая реален, опростен, новообновен и разцъфнал, с ухаещ мирис на роза в твоите гърди.

О, преблагословена бъди седем пъти по седем и седем пъти по седем пребъди, розо ухаеща, сред нейните земи и пред Небе бъди ароматът ухаещ на изкупени съдби. Днес свише от Небеса те преблагославям, че сред твоите земи, сред твоите обятия Раят велик е нововъзстановен, с плода възвърнат навеки и завсегда. О, преблагословен бъди и пред Мен ухай, Райю, за во век в могъщи съдби. ” О, Господи, преблагослови България!”

”Рабиньо Моя, Моя съдба, тиха, тиха и свята е съдбата, разпростряна над Земята. Безмълвие обгърнало е бора и елхата, те нежно само върхове клатят, повяти от тихия ветрец и се поклащат пред Небе в премяна изумрудена неувяхваща съдба. Тиха е, свята е съдбата, безмълвието на бора и елхата, но те винаги са били пред Небесата. С клони ухаещи от бор и елха, кат одежда прекрасна – на Аарона свещена брада. По тях елея се стича на съдба и те безмълвно се покланят пред Небеса.

Тъй и ти, възлюблена Моя, бъди тиха и свята, и в мълчание, с поглед устремен към небесата, чакай, чакай да чуеш ти тръбата, за да бъдеш вярна, за да те съзирам пред Вселена, Всемир и набирам като Моя велика съдба. О, Войнство Мое, яхни жребеца бели, на длан си Ми начертано, в буен ход поеми съдба и развей си знамената. Днес Ева, възвърната, поела е път пред небеса и Раят нововъзстановен е ухаещ пред Небеса. Макар и премяна бяла да покрива й снагата, то коренът й с въздишка ухай пред Небесата. Факло светеща над пет континента, озари съдба, в чин ”Свещенодейна” е съдбата. А ти лети по Земята, Вест крилата, обиколи сърцата, надникни в душата, съзри зърната, обвържи ги за Небесата и продължи навек.

Днес теб призовавам, Ево, с разцъфнал Рай на снага. О, Райо пъстър, ти си на нейната снага, седем пъти по седем, одеждо невястина, райска на нейната плеща, преблагословена бъди. О, преблагословен бъди, мечо въртящи, пред нейната врата. Днес Раят нововъзстановен е сред таз страна, скрит, неизменен продължава сред Земя. А вий, Ево и Адаме, пригответе се за съдба, дял ще получите с Христа – подноса кристален с чаша една, че ти, Ево, си от Адама. Вас призовавам двама, със сълзата ще ви напоя и вий двамина ще се възрадвате на своите чада, събрани под покрова могъщ на Отца като милост върховна на върховна съдба. О, Ево, поднасям ти в десница хурка и вретено. Протегни ръка и от нишката бяла изпреди къделя. И ето пред Мен ти си веч, пак сред Рая. О, Якове на съдбата, чувам звънци на стадата, как бродиха в девствени гори, а днес там огън гори, по камъни осквернени лет се сълзи. Но ти Якове на съдбата, днес почетох ти руната и чрез Ева днес теб, рабе Мой, възстановявам те, че вий на Ева сте чадата.

Ела, стражо Мой, че десница простирам над двата Чина ”Илия” и ”Елисея” в чин ”Адам” и ”Ева”. Днес над вас знамение се яви. И Земя трепти в наскърбление, огън гори, Земя кипи. Тъй ще бъде, заирто днес врагът е разярен, кордонът му е спуснат от небесата и обвързан е завсегда, и подемат вече язви седем лични му дела, за да претърпи онова, що сам изкова. А ти смърт, сила ти отнета, ще косиш до Архангелска тръба, но после покосена ще си навек завсегда и не ще се намериш, че огън ще те изгори, че навеки Вселена, Всемир ще се освободи.

А сега преблагословена бъди, културо благородна, представена на софрата, плодове от дървото, корени от земята, бор и елха, разцъфнали багри на цветята. И в мига на съдбата, изцелени седем пъти по седем, наново ви въвеждам в Рая, ухайте пред Небесата, че навеки Си простирам десница на мир и любов. В плама буен вам съзрях и като главни вам изтръгнах. О, преблагословени бъдете и за во век в Рая се намерете. Днес в милостта Си ви поменах. А в опрощението в Дух велик на реформаторска съдба ви обвързах.

Внимавайте в стъпките си вси, че денят е огнен и пламти, огнена буря, ледени кълба, рани раняват Земя. Но вам и косъм от глава не ще падне, ако сте смирени и не ставате съдии. Един за друг се молете и не роптайте сред Земя! Амин!“

03.01.1979 г.

Това е благодат.
Живял съм дълги години в Сопот, на 5 км от Карлово и в съседство с розови масиви.
В музея на Клисура пище, че розата е пренесена от Персия преди векове. Но няшитерози са най-търсени.
Дали защото почвите ни са бедни на желязо, или защото нямаме нефт, но и оризът ни е най-вкусен, и какво ли не.