Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01 11:42 - Притчата за десетте девици – сватбената вечеря – в реално изпълнение. Раздялата на Драгалевци.
Автор: blagovesteliseev Категория: Забавление   
Прочетен: 2678 Коментари: 6 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.
2 А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.
3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.
4 Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
5 И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.
6 А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!

И тъй, след голямото отсяване, което стана сред групата на Божия остатък (като Десет девици), дялото Божие продължи в реално изпълнение на свидетелствените съдби с пет избрани блюда на почетно Употребление чрез Съда велик, под Законодателствения Лик на Бога, Законодател и Съдия! Съд велик възстановяваше реално, чрез Съдебен процес, руината и употребяваше в момента пред Съд велик пет блюда на почит.

Как стана отсяването на Божия народ? Според притчата за Десетте девици бяха поканени и подготвени като една обща група на очакващи Младоженека Христа.

Тъй Десетте девици бяха поканени и представени пред Небето като двама стражи – първи и втори, небесни. Те бяха призвани и приготвени за употребление чрез Гласа на Святия дух! И двамата стражи (две групи на молитвен страж) бяха реално предупредени, че ще се изберат само Пет разумни, посочени от Святия Божий дух в решаващия ден пред Съда велик. Групата се събираше на стражево молитвено служение на Редута – район в София. Сред нея Глас тръбеше чрез Святия дух и групата бе водена от слава в слава Божия във велики свидетелствени изпълнения.

Това малко духовно събрание бе наречено от Бога (Святия Дух) олтар Давидов, издигнат на ”Орново гумно”. Всички вървяхме и единни изпълнявахме Божиите изисквания. Но в групата не всички вярваха еднакво на Гласа, въпреки че всички бяха положили Клетвен завет за вярно служение. Някои съсъди видимо негодуваха и си въобразяваха човешки неща, гледайки леко на духовните изпълнения, макар че и те вършеха всичко, което се изискваше, а в себе си приемаха само онова, което на тях лично им харесваше!

По доноси и клевети, незнайно как и от кого, групата беше подгонена и пръсната от властта на 20 май 1958 година.

Поради това, че не общуваше с официални църковни общества и неузаконена официално от властта, на малката духовна групичка бе забранено от органите на властта да се събира в свободно молитвено събрание.

Мнозина се наскърбиха, мнозина боледуваха духовно и плачеха, но малцина бяха тез, които разумяваха, че това дяло на разпръсване не бе човешко, а чисто Божие проявление в небесно намерение, да се изпълни Божият план по начертания на Съда велик. По този прост, но много ефикасен начин Всемогъщият Бог проверяваше сетно духовното състояние на Десетте поканени девици или с други думи проверени бяха всички поканени на сватбената вечеря! Това бе средство на Бога като голяма милост Негова чрез власт земна, за да избере устоялите и верни Пет разумни, които носеха елей в своите светилници. Те именно бяха готови да бъдат представени или употребени да влязат с Младоженека на сватбата, или да се явят пред Съда велик в Правда на служение. И чрез тях Съд небесен да узакони (да употреби) реално Пет разумни светила и да потвърди и приключи с притчата за Десетте девици, като отдели Пет разумни за лично небесно употребление пред Съда небесен, а Пет неразумни да отхвърли, отсее. Това беше ”ситото“ за отсяване Пет в неразум или с други думи, в изпълнение отделяне овците от козите и да продължи дялото Си чрез Петте разумни.

И тъй след ситото, т.е. разпръсването на групата от земната власт на 13 юни 1958 г., се яви дяло на бунт, в който бунт реално се отдели една малка група ”Кореева дружина”, поведена в неправда на служение от един съсъд, нова душа, но неочистен от греха и неправдата Лаодикийска той идваше от дялото на фалшивата реформация. дялото на бунта Кореев бе хитро подготвено и чрез глас, но не Божий, чрез една жена, обявила се сама за пророчица между нас, групата (Мара Пенчева). Дни преди изпълнението на това дяло на бунт, непокорните на Гласа на Бога чрез стража Божий, подготвяли са поотделно душите, тъй като нямахме общо събиране. И чрез техните ”пророчества” сами са обявили деня като ”свидетелство” в изпълнение на изкачване над Драгалевския манастир, над Драгалевци. По този начин Сатана сам извърши дялото на раздялата. И така по изявление на лъжепророчицата тез души, които се изкачат на хълма във висините, те са Пет разумни, а тия, които не са й повярвали и не участват в нечистото дяло Кореево, са Пет неразумни. Как хитро, с голямо лукавство бе подведена голяма част от групата в мерзостно проявление! И горе в служение, пак чрез лъжепророка им, тази група на непокорство обявява стража Божий за паднал и по хитро скроен план издига в ръководство души, неочистени от греха.

(Този ден е ден на скръб, на борба и агония тежка за много верни души. Но тез, които не се поддадоха на измамата, не казаха ”амин” на мерзостната изява на Сатана, бяха отхвърлени от Кореевата дружина.)

След пръсването на групата от земните власти, това бе ситото духовно за отсяване на дялото на Пет в неразум изявени девици. След това събитие в Драгалевци, групата на непокорните, проявили се в неразум, в безверие, пое самостоятелно съществувание. Ето точно по този начин беше приложен Божият план – ситото или Гласа на зова “Ето, Младоженекът иде”! Заставайки като обвинители и съдии на Божиите дела сред остатъка, във велики съдебни съдби пред Небето, те съгрешиха смъртно като публично, пред цялата Вселена, Всемир похулиха дялото велико на Святия Дух и хитро подмамени от Сатана, пропуснаха времето на приготовлението за среща с Младоженека Христа!

И групата на Корея, която реално се яви на Земята в сетното Съдебно време, обяви собствено служение, като издигна пет жени в дарби лъжливи на проявление, които в неразум се употребиха, и останалото дяло на Бога, което остана незасегнато от веригата на Корея, отрекоха и го обявиха за паднало. Особено поругаха и похулиха Гласа, воденето на Святия Божий Дух! С това дяло на нечестие и бунт те престъпиха Завета свой, направен пред Небето за вярно и свято служение.

А втората, останала в чистота на вярност в служение група, пое своя път, водена от Гласа от Небето, очистена, пресята, готова да следва Гласа! Отлъчени бяха Пет неразумни като кози от овците. Тъй се явиха в нощта ”Пет разумни светила, пълни с елей“ на помазанието в горда и ”Пет неразумни без елей“ в светилниците свои. Пет разумни навлязоха в сватбения пир като вярно очакващи Младоженека Христа, Който се яви в чин ”Първосвещеник”, в Йодаеви съдби, с цената на изкуплението – собствената Си Кръв, пролята на Голгота! Тъй притчата за Пет разумни и Пет неразумни реално се приложи като дяло на църковни съдби, свидетелствени. И отсети бяха Пет неразумни от Пет разумни. Като дяло на остатък останаха верните на Гласа и навлязоха като разумно дяло в съдба в пира сватбен на благословения съдебни. А дялото на Пет неразумни кат Кореева-Дотанова-Авиронова дружина навлезе в непризнание и осъждение.

Забележка за характера и произхода на Петте неразумни. Пет жени изпълниха тез страшни съдби. Те бяха излезли от Лаодикийската църква и не се поддадоха на реформаторското действие на дух Святи поради високомерния характер, изявяващи се като всезнаещи. Хитри и лукави, те ограбваха изявленията на Святия Дух и го приписваха на своите си личности. Присмиваха се на воденето и действието на Святия Дух, а крадяха мисълта Му, за да я изопачат. С тези свои дела те сами се приготвиха за наградата своя!

А Младоженекът Христа идеше и притчата бе в реално изпълнение. Трябваше Пет разумни да чуят Гласа, да запалят светилниците си, пълни с елей, да Го посрещнат и да влязат с Него на сватбения пир – Съда. А другите пет в неразум, изявени през времето на нощта, да бъдат отхвърлени и останат извън вратите, където е плач и скърцане със заби. И тъй Пет разумни със запалени светилници влязоха в сватбения пир на Младоженека в чин ”Първосвещен” на Йодаеви съдби. И Той въведе дялото Свое с цената на собствената Си кръв, която щеше да поднесе като цена на изкупление пред Съда велик и нарече дялото Си, като потвърди наградата, с която го дари, с едно новородено дете и с име Йодай го назова!

И тук пак навлиза в изпълнение Словото Божие и намери реално приложение и изпълнение като повторение на разпятието Христово чрез гонение на Светлината, носена от Духовния Израил – земната власт биде събрана в лицето на духовните водачи на църквите и подобно на Пилат бяха изречени думите: ”По-добре една малка група да се пръсне, отколкото законни, официални църкви да загубят своето паство”. А това стана поради постъпките на Пет разумни – дялото на Гласа на Святия Дух, които направихме през земната духовна власт за земно узаконение, като в пълнота изложени бяха принципите на вярата на остатъка Божий. Също бяха приложени списъци с имената на следващите Божия път души и съвършено честно и открито бе изявено искане за земно узаконение. След разглеждане на изложението за вярата и принципите на Божието дяло, не бяха намерени причини да се спре дялото на узаконение като новосформирано вероизповедание, движение.

Но пред свиканите духовни водачи на църквите като Духовен Израил – на дялото на Адвентистите Бонев, на дялото на Петдесятните Ангел Динов и на баптистите Игов, и след като не се намери причина за забрана, ето изявленията на Лаодикийските водачи: ”По-добре една малка група да се спре от развоя си, отколкото да се загубят църквите“, тъй като към новооформения остатък, сред който Святия Дух действаше със сила и власт, прииждаха души в мнозинство от законните Лаодикийски общества. Така се яви в повторение времето на осъждането на Христа – староеврейското духовенство се яви в съд и отсъди разпятието на Сина Божий, и Пилат си уми ръцете, като се показа безучастен към смъртта на ”този праведник“.

Така във времето на остатъка, поведен от Гласа от Небе, бе осъдена Светлината, която бе съединение съдебно на двете Лаодикийски вести: Закона морален (десет заповеди), събота свята и огнено кръщение в Духа Святи. Тъй Духовният Израил ослепя, в Лаодикийския период не позна деня на своето посещение чрез милостта Божия в озарение и се отрече от нея пред земната власт, и на смърт я обрече. Те не разумяха и не признаха дялото на съединение на двата отдела в една скиния (Ефес.2:12-19) – десет заповеди и Дух Святи. Тъй по исторически духовен път в повторение чрез Лаодикийските водачи се яви осъждението на великата съвършена Вест в пълнота, водеща душата в спасение. С това Всевишната власт, на която служеше дялото на Пет разумни чрез воденето от небесния Глас (Откр. 18:4) като олтари със светилниците, пълни с елей, въведе дялото в сватбения пир на удостоение и узаконение (от Върховната небесна власт) чрез всемирния съд в Правда пред Трона Върховен на Всемогъщия Всемирен Вседържител, Законодател и Съдия над всички.

Обяснение в забележка. Словото за Първосвещеник Йодай в изпълнение на свидетелство символично: чрез отхвърлената високомерна царица Лаодикия, които се избълва, преся се като хладка църковна съдба сред Земята в Седмия, Лаодикийски период, Първосвещеник Йодай е символ на Христа, който подготвя чрез Съда велик свалянето на царицата – избълването на Лаодикия. И подготвя за възстановление, и възстановява Малкото духовно събрание в царски съдби (на Йоас).

А като малко, още невръстно дяло-дете, сам Христа му поема ръководните съдби. Туй дяло в чин ”Първосвещен” на Йодай е преобраз на последното дяло на остатъка, въведено в царски съдби на увенчаващ се Цар на вечността – Господа Исуса Христа. Туй дяло е дялото първосвещено в Йодаеви съдби като вожд в свидетелствените изпълнения на съдебните разрешения чрез Съда велик – на отхвърляне, избълване църковните Лаодикийски съдби като недостойни! И възстановяване на Малкото събрание в царствени (Йоасови) съдби. Тук намира приложение в изпълнение Съдът на узаконение: пресяването на Божия народ или църковната съдба, която е дяло на Съда, чрез което се разглеждат делата на църковната съдба в чин Духовна царица”. И в приключване на Спасителния план чрез съдебно изпълнение, то според Йодай и Естир едната се отхвърля (Готолия, Астин), а другата (Естир) се приема, избира и влиза в узаконение чрез Съда велик на Правда!

Тъй след изпълнение на свидетелствените съдби в светлината на Божието Слово, Всемогъщият Бог ме посети и след извършване на свидетелствени съдебни съдби на съединение Младоженека с невястата реално се изпълни разпятието на Светлината Христова като Вест на съединение в Две ерни съдби. С отхвърляне признанието и разрешението на свободна функция на Малото духовно събрание, остатък, реформиран чрез Веста, изпълнено чрез Лаодикийските водачи като властваща земна църква пред земната власт, те се явиха и отрекоха Вестта – не приеха и не признаха Христовата светлина, дадена чрез пророческа тръба. И с туй реално свидетелство те си умиха ръцете и не допуснаха Правдата да се изяви чрез свободно изповядване вярата библейска на остатъка Божий.

Думите, с които приключи въпросът на узаконение: ”По-лесно ще се смири една малка група от четиридесет души, отколкото да се разбунтува едно множество от две църковни деноминации, признати от земната власт сред целия свят”. Отхвърлиха Светлината и се натовариха с греха на Лаодикия!

Но Всемогъщият Бог, Комуто служим, Който е велик Водител и Разрешител, извърши големи и велики дела сред нас като знамения и чудеса в повторение на Словото в Древността.

Тъй Гласът навлезе в служение в чин ”Гедеон” чрез едно свидетелствено служение пред Върховния небесен съд велик в Правда на Закон! В повторение отхвърли, преся, избълва духовната Лаодикийска църковна съдба като ръководна църква – властваща царица Лаодикия в Седмия, Лаодикийски период.

Тъй се извърши пресяването или избълването чрез Великия съд Божий в Правда чрез употребление на Пет разумни. Това са блюдата на почетно употребление на Духа Святи, представени от Върховния Вожд в чин ”Младоженек” като Законодател и Съдия пред Върховния съд.

В приложение на Слово Божие навлязоха в употребление пет блюда на почит и се извърши едно ”превземане” кат Божие свидетелство на олтара от остатъка Лаодикийски. И се увенчаха Петте разумни с Младоженека Христа като законен Вожд и Цар (Йоас) – дялото Му на Земя. Под първосвещеничеството на Христа, в чин ”Йодай” сам Христа узакони чрез Съда велик дялото Си на съдби като разби, строши Вааловите кумири, жреци (Кармил – олтара Илиев и Гедеон – руното Гедеоново) чрез съединението на двата заветни двигателя: десет заповеди Божии и Дух Святи, изявени като Вест на оправдание чрез вяра в кръвта на Господа Исуса Христа! Амин! Вест спасителна за целокупната земна творба. И освободи църковната съдба като робиня, окована в тешите вериги на греха досега. И я оправдаваше чрез Съда велик в правда на Закон, и я обличаше в белия висон чрез делата лични на Правда на Господа Исуса Христа като Знаме над цялата Земя!

Забележка. Първо се разделиха двете групи и се оформиха със свещеници – като съсъди на почетно употребление бяха помазани за служение. Взе се решение чрез Великия съд на правда, но те още не бяха получили признание и узаконение кат Пет разумни съдби църковни над цялата Земя, навлизаща във всемирно озарение. Църковната съдба е свободна сред цялата Земя като призната, избрана и узаконена Всемирна църква на Земята!

Тъй Христа чрез Бореца, Святия Божий Дух, като Вожд непобедим спечели победата над вси! А Христа в чин ”Първосвещеник” в Йодаеви съдби навлезе като Младоженек с цената на собствената Си кръв в Светая Светих или в Залата съдебна пред Съда велик заедно с Петте разумни, представили блюдата на почит горе пред Съда като Пет църковни сетива – Веста, представена горе в Небето, пред Съда велик! Петте разумни избрани представяха църковните съдби горе пред Съда – невястата Негова в сватбения й пир. За да й се разрешат съдбите, да се въоръжи, увенчай и продължи със Жениха свой като узаконена, всемирна църковна съдба с разрешени от Съда велик дела.

Но сега групата от Пет разумни се постави в чин ”Апостолско служение“ в горниците си като апостоли на Всемирната църковна вест Светлина, съдба на разрешителни съдебни дела в Процеса всемирен между Христа и Сатана! Те навлизат в духовното си възкресение в повторение на петдесятното явление сред Христа. Тъй служението започна чрез Гласа в ръководство небесно. И это едно свидетелство, извършено чрез огледало (в Копривщица):

Върховният Вожд си завладя олтара и в него настани, записа закона в правда чрез свидетелствено явление на едно огледало. Гласът бе извикан пред Небето в чин ”Гедеон”. Домашният олтар на маята свекърва беше с икони и кандило. Чрез Глас на изявление и заповед от небе се унищожиха и икони, и кандило, а на тяхното място се постави в четвъртита рамка едно огледало, символизиращо Закона Божий, в който Църквата Божия ще се оглежда (ще се сверява по дела). И се развя двойно бяло Знаме на Правда Христова чрез две перденца на олтара, очистен от церемониалното служение с икони и кандила. С това свидетелство се изпълни Словото Божие – Гедеон строим кумира на Ваала. Тогава от очистения олтар се принесе жертвоприношение Ангелът Господен застана в молитва пред Съда велик за разрешение на Гедеоновото дяло и очистването на олтара (земен) от кумири Ваалови (горе в Небето), а долу се яви свидетелството реално по най-прост начин. Горе в Небесния съд се разгледаха делата на Гедеон и Ваала и очисти се олтарът, а се осъдиха Вааловите кумири чрез Съда велик.

След това свидетелство, извършено чрез строго водене чрез Глас от Небето, яви се Дух Святи в очистен олтар и въоръжен за служение реално чрез пост и молба. След тез свидетелствени съдби, изпълнени чрез почетните блюда на Дух Святи, Всевишният Бог благоволи и скрои с двойна ножица, символизираща двата Завета, пет метра бял плат върху снагата на едно блюдо на Дух Святи като свидетел на Църквата всемирна – висона на Правдата Своя, с която я облече пред съда велик във върховен момент, в свято съботно служение и я узакони чрез Съда велик като своя църковна съдба. А сега пожела второ свидетелство, което трябваше да се извърши с една ”паралия” – кръгла софра, която навлиза в правото на узаконена църква сред Земята в свещенически сан – чин на служение.

Под строгото ръководство на Гласа от Небето, малкият остатък в царски чин ”Иоас” се преся! Очисти се и възстанови Лаодикийската църковна съдба и навлезе Давид в призванието си като прие чрез пророка Господен в чин ”Самуил” помазание на небесно благоволение. Но подгонен биде Давид от властващия Саул – Сатана чрез Лаодикия отхвърлена, макар и формално да съществуваше в своето земно църковно оформление кат законна духовна власт сред Земя!

Така подгонено, дялото продължи скрито, тайно в служение от очите на Божиите врагове. Но явно и ръководено от Небе чрез съдебно Разрешителни съдби, а долу – извършени свидетелствени пред Съда велик.

Всичките свидетелствени съдби са изпълнения съдебни. И нищо не стана без Съда велик в правда! Малката Светлина, която успях да Приема, оставям на духовния свят сред Земята, а тя е вярното могъщо и свято изпълнение на великия и страшен Съд Божий, извършено върху цялата собствено създадена Божия творба на планетата Земя, обитавана от три пояса творби от флора, фауна и човек в две ерни времена библейски във вековете, разпределени на Седем периода църковно време сред Земята.

Наистина не е очаквано изпълнението на Съда по този начин, но е Същина.

Борбата, която водят съсъдите на почетно употребление, е страшна и не се поддава на описание! Но под ръководството и действието на Святия Божий Дух те винаги, макар и не всякога в пълнота, успяват в изпълнение след голямо утеснение, предизвикано от много неблагоразумни, които, подбудени от врага, причиняват утеснение и скръб на Божиите чада!

О, смъртни човече, който и да си, не ще ли се убоиш? Макар под високата си научна титла да стоиш, не ще се избавиш от великия и съден ден на Всевишния ти Създател и Законодател пред великия и страшен Съд Божий!

Убой се и отдай Нему хвала, че се яви денят велик в изпълнение на Плана в спасение чрез Съда велик в Правда!

Наистина велика и могъща е силата на действието в безкористната любов на Бога в свято изпълнение над целокупността Божия и Земя в приключващия Съд Божий над Земята!

Молитствам пред Върховния Творец ден и нощ, със себеотрицание в живота си, като жертва на огнена клада съм поставена, дано Бог окаже милост над онова, що Го хули и отрича в незнание на Земя.

О, Всевишни Творче на всяка Правда чрез Закон! Теб слава и хвала да е во век веков за мъдростта ти неизследима и милостта Ти несравнима и любовта Ти неизмерима досега, а оказана на паднала Земя чрез Господа Исуса Христа, Изкупителя наш!

Поклон! Поклон! Поклон и хвала Теб, Троице Всесилна да е во век и завсегда! Амин!

13.07.1958 г.




Гласувай:
5
1


Вълнообразно


1. zaw12929 - ИМА НЕЩО НЕПРИЕМЛИВО- РАЗДУТА В...
08.01 16:24
ИМА НЕЩО НЕПРИЕМЛИВО- РАЗДУТА ВЕРСИЯ ЗА МЕН НЕДОСТАТЪЧНА ЯСНОТА ЗАРАДИ ИЗЛИШНИТЕ ОБЯСНЕНИЯ
цитирай
2. elizabethborislavova - Обясни по-синтезирано
26.01 16:00
Кога са разделени десетте девици, кой от кого се е разделил? Какво е станало в Драгалевци?
цитирай
3. born - Машаллах ! Направо ме разби !
15.02 00:14
И го прочетох цялото от край до край .
Но ми се появи накрая един проблемен въпрос : за какво в края на краищата става дума. Иначе за девиците е ясно...
ПП. Абе ясно-ясно, но все пак не става ясно: девици ли са останали или- не ?
цитирай
4. blagovesteliseev - Благодаря, че си го прочел докрай
20.02 13:35
В началото на откъса от Късния дъжд има цитат, от който става ясно за какво става дума. Става дума за притчата за десетте девици. Всъщност това са хора, църкви, които в съдебното време трябва да се подготвят за Страшния съд. От тях една част са готови и Бог ги нарича разумни, а пет не са готови и са наречени неразумни.
Този откъс е с огромно практическа значение за църковния и държавния живот. Петте неразумни девици, които не се оказват подготвени за сватбата е цялото протестантско движение и всички протестантски църкви. В резултат от практическото изпълнение на тази притча те загубват ролята си на избрани и стоящи пред Бога.
Значи през 1958 г. в Драгалевци се случва събитие от огромно значение. Накратко - протестантството се отхвърля.
born написа:
И го прочетох цялото от край до край .
Но ми се появи накрая един проблемен въпрос : за какво в края на краищата става дума. Иначе за девиците е ясно...
ПП. Абе ясно-ясно, но все пак не става ясно: девици ли са останали или- не ?

цитирай
5. zaw12929 - ТОВА НЕ Е ПРИТЧА А ПРЕГОРЯЛА КАША ...
28.02 08:31
ТОВА НЕ Е ПРИТЧА А ПРЕГОРЯЛА КАША ОБЪРКАНО ОПИСАНА. НЕ Е В ТОВА СИЛАТА ВИ ПО ДОБРЕ МАХНЕТЕ ИЗРАЗА ПРИТЧА
цитирай
6. blagovesteliseev - Притча е, разбирасе
06.03 16:49
Притчата за десетте девици е притча. Защо мислеш, че не е притча?
Благодаря, че си разсъждавал по този откъс от Божието Слово.
В началото на откъса от Късния дъжд има цитат, от който става ясно за какво става дума. Става дума за притчата за десетте девици. Всъщност това са хора, църкви, които в съдебното време трябва да се подготвят за Страшния съд. От тях една част са готови и Бог ги нарича разумни, а пет не са готови и са наречени неразумни.
Този откъс е с огромно практическа значение за църковния и държавния живот. Петте неразумни девици, които не се оказват подготвени за сватбата е цялото протестантско движение и всички протестантски църкви. В резултат от практическото изпълнение на тази притча те загубват ролята си на избрани и стоящи пред Бога.
Значи през 1958 г. в Драгалевци се случва събитие от огромно значение. Накратко - протестантството се отхвърля.
Разбираш ли какво означава това? Протестанството и цялата така наречена заподна цивилизация.
zaw12929 написа:
ТОВА НЕ Е ПРИТЧА А ПРЕГОРЯЛА КАША ОБЪРКАНО ОПИСАНА. НЕ Е В ТОВА СИЛАТА ВИ ПО ДОБРЕ МАХНЕТЕ ИЗРАЗА ПРИТЧА

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: blagovesteliseev
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 14450
Постинги: 10
Коментари: 29
Гласове: 258
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031