9/6       /около 1980 год./

• А възвишението "Поп" край Копривщица представи Сион. 

67/1       1981 год.

• А хълма Сион беше представен от едно Средногорско възвишение, издигащо се величествено над Копривщица с човешкото наименование "Поп"
• ...националния певчески фолклорен събор в Копривщица, ... свещени народни тържества,...
  

104/3 1982 г.

 

• Нека не забрави човека в България и цялата земя, че сетното Божие изявление е, че върхът остава до скончание Сион!

130/6       08.04.1978 год.

Сионе, пламни и в плам велик на съдбата ще Ми бъдеш свята гора - гората свята - в цялото Средногорие теб избрах, педа Моя, да представиш тоз континент "балкански", над който Съм построил и Сиона и Ерусалима с храма.

Бил съм там.

Миналата седмица беше 12-ти поред национален събор.
А откъса е за това, че Бог употребява Копривщица и един връх като Сион. Онзи, който някога е бил в плътския Израил.

че ще видиш два сиона на едно място :(!
Поп е пославяненото Бабай, сещаш ли се?
Оттам и папа!
Израиля някои са го намерили на източния бряг на Тихия океан, чедо. Доста е интересно, нищо не знаеш за това, нали?
Малко далекинко е оттука, обаче имам карта.
Ти какво имаш?
Бълнувания.
Аде бе, кво стана с облака? Обрулихте ли джанките, презряха вече!

Възвишението Поп Бог нарича Сион. И това е интересно. Хората без да знаят са му дали духовно значение.
Цяла България е употребена символично по времето на Съда. Виж и другите публикации в блога. И понеже Бог ги казва тези работи те са истина. Не са като онези дето се джанкате дали майка ти е туркиня или славянка.

”Българийо, майко мила, прекрасна си като утринна зора, кът райски с ухаещи розови поля, балкани с върхове зелени, низини с извори студени.

О, Българийо, майко наша, кърмилница, теб всеотдайно любя аз, че с кърмата си българо-славянска откърмила си нас всички да те хвалим и славим и от врагове да те пазим.

Българийо, майко наша, възлюбена от героите смели, дъщери и синове твои, за теб живота си отдали да те видят свободна и независима от враговете твои поробителите, ти робиня си била клета, окована с вериги тежки в младостта си крема, в ярем впрегната си била, но героиня смела, чада си откърмила. В кървави пазви си ги крила, но ти кат зеница на очите им си била.

От Атон до Дунава бели са бродили под расата си черни, съдбата ти са крили, история славяно-българска носили, на измъчения ти род са я доверили.

Кирил и Методий – творци на буквите, Климент, Наум и Ангеларий, просветители наши. А Левски и комитетите цели – освободители наши. Че ти мъченица си била окървавена и с тежки рани ранена.

А днес, освободена, като птица волна разпери крила в полета си смели, че над цялата планета Земя се веят знамена. И чуй се българска реч, и името ти свято прославят през границите ти далеч.

О, Българийо, майко достойна за нашите хвали! Как да те не възпеем в един химн – свещени чрез всички подвизи древни и настоящи на синовете и дъщерите ти верни? За теб една са живяли и умряли, че днес повоя си простряла от Дунава игриви до морето Черно с вълни пенливи. От Пирина и Рила простори свободни с пътища стройни, кръстосвани от синовете и дъщерите ти верни и те те хвалят и славят достойна!

Българийо, майко мила, Земя свещена и свидна, просторна и красива, плодородна. Днес си в премяна нова, свободна. Чрез дела смели в подвизи мирни, подала си ръка на народи и племена. Повей ветре, повей на Добруджа житници нейни, на Рила дъскорезници, на Пирина мрамора бели, подвижи водите морски и речни, в добиви двойни сред полята плодородни, където пасат стадата вакли.

ИНТЕРЕСЕН ПОГЛЕД
ПОЗДРАВИ!