ДИАЛОГ МЕЖДУ ЖЕНИХА ХРИСТА - ПИРИН  И ЦЪРКВАТА - РИЛА. ПРЕДЕЛА

”Ден светъл, светла е съдба, ела, Любими мой, аз те диря, зова, ела, сред полята росни славеят вие гнезда. Гугутка гука над своите чада. Надава глас гълъбица бяла, пери крила.”

”Ела, любима Моя, днес рано в зора те зова Аз, Женихът твой, ела сред полята росни, вдигнаха се веч мъгли и гугутка гука над рожбите свои. Ела, любима Моя, кукурякът цъфти, кокиче бяло се яви, минзухарът жълтее, зюмбюлът издава ухаеща хвала и розата маслодайна поднася Ми хвала. Ела, любима Моя, с фустан, извезан от любовта, от четмата и писмата български. Ела, любима Моя, ела, в Предела те каня, сред полята росни плъзнали са стада, блеят агънца пред Небеса, но ножът коварен не щади ги сред Земя. А ти, вярна Моя, вярна Ми бъди! Ела кат войн смел да те препаша през чресла. Двуостър нож полагам ти в уста. Яхни жребеца бял, ще обиколим Земя, сред нощ тъмна ще летиш и знамето си бойно ще вееш. Вест съдбоносна съдебна ще разнесеш над пет континента земни, семе ще посееш! Ела, любима Моя невясто, Аз те зова чрез стражите ти верни, обкръжили съдба! Ела, сред Предела подали сме си ръка. Ти - в чин ”Рила”, Аз - ”Пирин”. Окръжили са ни Стражи смели. Яхни жребеца бели, ела, Земя ще обиколим, Вест съдебна ще оповестим. Трофея съдбоносен - сноп житен пред Небе ще подвижим и в пътеки Ми светли ще се насладим, под тръба Архангелска ще се съединим и навеки в победа ний двама ще отлетим: ти - невяста Моя, Аз - Жених твой, ти - в прегръдката Моя, Аз - в любовта твоя. Ще яхнем жребеца бели - мрамора светли в зората румена, с румени сълзи на кървите Ми свети, сред Земя проляти. Ний навеки с теб ще се съединим и навеки в Царството на мира ще потъпчем.“

....... О, щърко дългокрак, на нечистотата ти си враг. Лястовица носиш на крила си и летиш над необятни моря и океани. Отведи я там, где слънце ясно не залязва. О, там розов мрамор сияе, а тук на Пирина конче бяло оседлано, мрамора бял, под нежни струи в белота играе. О, сбогом, Земя! Път небе ми начерта, стълба Яковова от ангелски крила спусна и в булчина одежда обви ме - висона бели на правдата Своя. Прощавай! Скоро ще отлетя и теб такава, Земя, не ще те видя, че отивам надалеч. О, аз съм запечатана веч!
...............Съдът небесен велик поде сред българска земя велики свидетелствени свещени служения при разрешение на Съдебния земен процес. България представи планета Земя с петте нейни континента Рила, Пирин, Руен (Осогово), Гълъбец и Богдан, върхове на велика слава в употребление съдебно.
...........

България се явяваше като Същина съдебна новозаветна, която Бог употребяваше наместо цялото земно човешко създание с природа, земя и пр.

Бог включваше последователно и нейните величествени върхове, обрасли с борове и ели, езера и реки. И така ден след ден Съдът небесен откриваше употребяемите съдби сред земята ни и народа ни, и България се явяваше с целокупността своя пред Божието лице.

Нейните пет върха - Рила целокупна, Пирин със своите езера като светлите очи на Христа представяха неэястата и Младоженека. Стражите (на Пирин) сочеха на Войнството Христово, белият мрамор явяваше Правдата Христова, Кончето на Пирина - силата небесна летяща, която го владееше. Водите течащи на Бъндерица представяха пояса на Жениха, препасал във води искрящи чистите струи на Светлината съдебна, опасваща чреслата на невястата. А в Предела, подали си бяха ръка Рила и Пирина, Невяста и Жених и там се съединяваха в единство пред Небеса. Изпълнявахме чрез водене велики служения и водни кръщения във водите на река Илийна.

СЪДБАТА БЪЛГАРСКА И СЕГА Е В СИЛА: България се явяваше като Същина съдебна новозаветна, която Бог употребяваше наместо цялото земно човешко създание с природа, земя и пр.
ПОЗДРАВ ЗА МЪДРИТЕ НИСЛИ.
СВЕТЪТ СЕ НУЖДАЕ ОТ СЪВЕТНИЦИ УЧИТЕЛИ, ВОДАЧИ БОЖИИ- КАТО ИСУС- ХРИСТОС
НЕ ВСЕКИ ИСУС СТАВА ЗА ХРИСТОС

Благодаря! Хубавото е, че това не са просто мъдри мисли, а божие Слово.
Библията казва, че в последните дни Христос ще дойде като крадец, тайно. Тези откъси са Божие Слово, а Христос е Слово.