Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09 12:20 - Подвижване снопа от първите начатки от Исусовите трудове - свидетелство край езерото Панчарево край София
Автор: blagovesteliseev Категория: Бизнес   
Прочетен: 1600 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 16.09 11:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image 
Клетвен завет за вярност на войнството, приело чин Деница

Петдесятница – това са дните изброени от 12.04.1958 г. – деня на служението в изпълнение на свидетелственото подвижване на снопа от първите начатки от Исусовите трудове.

Петдесятница – съботно служение

Изведен бе стражът в полето, около езерото в Панчарево, в райо­на на детския град. Придружена бе от двама свидетели – сестри в Господа. А народът Божий бе пръснат на групи и тъй се извърши велико свидетелствено служение. И дойде благословение велико от Небе. В движение Словото течеше като води на сладководен извор. При слизане на последната спирка в Панчарево:

“Гавраиле, Душе Святи, Войне с гол нож в ръка, строй Войнството и го поведи към победи славни, славни съдби! И стража Божий придружи! Предводи!” (По заповед на Господа бе обиколен езерния фар, изграден в подобие на гъба.)

И Словото Господне дойде и рече Господ:

“А сега ето я Земята! Благословена бъди седем пъти по седем ти, изкупена чрез кръвната цена на Царя на Ново Небе – Земя Господа Исуса Христа от Мен, Вседържител и Законодател на Всемира! И както тез люде Мои обикалят със стража Мой таз “гъба” – фар, тъй бъди ти, Земя, обиколена и обвързана като сноп ти, Земя, с лъча злат на новата Светлина и нека той озари цялата твоя кора! А сега с всяка крачка ти (стражо Мой) стъпвай над вражите води (учения не Мои), над силата вража на Земя и нека те й бъдат под ножа!”

А на път към детския град, където бе уречена среща със свещеника Божий, Словото се лееше като бисерна Роса и земята напояваше небе със своите милости:

“О, маргаритке бяла на съдба, благословена бъди свише от Небеса, разцъфтяла сред поля! И както теб отскубва пророческа ръка, така да бъде изтеглена от Земя човешката душа за спасение за Ново Небе – Земя.

А сега, рабиньо Моя, свий два снопа от цветя, обвържи ги в единство кат един. Нека тоз сноп като единство от два се яви пред Небеса като сноп от изкупени души – начатки първи от Исусовите трудове. И както тоз сноп е в разцвета си на Земя, тъй приеми, Разцвето, благословение, обвързано като сноп в единство от лъча злат в Правда на Небеса! (И тоз сноп съхрани като свидетелство ти.) А сега, свидетелство Мое, благословено бъди от Мене седем пъти по седем от Мен – Отца, Вседържител, Законодател и Съдия, и благословението разнеси по земната кора (към една от свидетелките, които придружаваха стража). Вземи чашата от стражева ръка и я напълни с вода, и на свещеника дай да поднесе на стража Мой на Земя!

(Момент на среща със свещеника, дяконисата и свидетеля на Борческия отряд.)

Мир Божий вам на Земя! Свещениче, подай ръка и благословение приеми на сила двойна ти! Благословен бъди, свещениче на съдба седем по седем и седем пъти по седем от Мен, Вседържител на Всемира и от днес бъди свещеник сред Гвардията Моя на Земя! Благословен бъди от Мен – Отца, Царя на вси царе, Царя на Ново Небе и Земя и от царския свещеник – Дух Святи. Амин! Седем пъти по седем, хиляди пъти по хиляди приеми удостоение с благословение на царско свещено служение. И като първо свещенослужение, вземи чашата от ръката на “свидетелството”, пълна с благодат (вода) и подай на стража Мой на Земята, и нека това е първо свещенодейно служение сред Гвардията Моя на Земята! Амин!

Благословен бъди, Борчески отряд и като наряд яви се пред Бога свой драг, и с дяконисата за ръка поверявам ви църквата Моя. От днес разделям Ангела: ръководство на църквата от Гласа – Бореца! И сега пътя си в благословение поемете, трапеза на полето си сложете и се наситете.”

Поставена бе трапеза от храна и дойде Слово на благословение:

“О, трапезо на съдбата, сложена на обяд и вечеря и съединена в едно чрез свещенодейна сила двоя на Земята, и тъй съединена благословение приеми и насити утробите им ти!

Благословена бъди седем пъти по седем от Мен, Отца, споходи вси Мои на Земята и бъди им трапеза благословена на съдба! Амин!”

Стражът Божий бе откъснала едно стръкче бяло цвете с две цветчета разцъфнали и (неволно) се закичи в косите пред Божието Лице. И ето благословение потече:

“О, благословена си свише от Небе и днес изливам над теб свещенодейна съдба – благославям висона твой на съдба! И в тоя миг окичена е тя със стрък от бели цветя. О, той е лъчите на Светлината, два Завета в едно, нек се разцъфти тя, Светлината Моя като Слово Светлина и се окичи тя, Възлюблената Моя, свидетелство не земно, небесно на Земя!

О, прекрасна си ти кат зората с два реда близнета в устата, с два грозда – съсците ти на Земята! О, благословение приеми и откърми чадата Мои. Аз съм в твоята гърда, сила могъща от Небеса, на Мощ – съдба и днес с кърмата ти, о, откърми чада! Ето ме пред Теб сега! И в миг на съединение ти получи върховно благословение!

Ангелите и племената са желали да надникнат в таз съдба, кога- то Бог благославя “снопа” и облича му плещата с висона свят от Небесата (Правда на Христа чрез Съд небесен пред Всемира).

О, изградена стеницо, Деницо, скъпа Моя годениио. сан ти е “Деница“! А ти днес си Моя зеница! Амин! Благословена бъди седем пъти по седем ти! Гавраиле, строй Войнството и я отведи!

А Християнството (свидетеля) да я прибули с бяла кърпа на глава – това е свидетелство, че целокупната творба се явява под покрова на Небеса. (А теб, свидетелство на християнство Мое, те благославям – благословена си и блажена отсега!) Амин.

Пеят птици вси. Благословена бъди, флоро, фауно и човек – целокупна творба Моя, с дихание на атмосферни съединения! О, в проявление на Небеса вас днес благославям за съдба! А сега стани и стъпките си към дома отправи! “Амин” от Мен, Царя на царете и Царя на Ново Небе и Земя!

“Ходом марш!” Строй се, Войнство Мое на съдба, Княгинята поема път към дома! Днес Аз удостоен съм в царско удостоение! “Ходом марш!” Войнство Мое ти, придружи Княгинята небесна, ходом марш! Строй се, рото Моя! А ти, Княгиньо, стани и се поклони! Поклони се на Гавраил, и чрез Него на Царя на царете и на Царя на Ново Небе – Земя! И китка розова откъсни с ръка, и се закичи на гърди! Това е розовата свещенодейна светлина на съдба! Амин!”

В тоз ден велик на изпълнение Бог изиска Клетвен завет на обновление за вярно служение от стража Божий и съсъда на християнско изпълнение.

Дялото навлезе във велико служение, като църквата се увенча със свещенодейно служение, в чин “Княжевски” навлиза на удостоение. Даде се обяснение на това велико изпълнение от 12.04 до 31.05.1958 г. Амин!

На 12.04.1958 г., събота като свидетелствено изпълнение Бог яви сноп жив и реално бе поднесен пред Божието Лице! След подвижване- то му от свещенодееца – свещеник реален на живия Бог в свещенодейни съдби, стражът бе затворен у дома четиридесет дни в пост и молитва пред Небеса, за да приготви реалната горница за молитвено служение в очакване на Божието явление!

И наистина след приготовлението, макар и с големи трудности (понеже се изискваха средства за изпълнението на тез съдби), което извърших със собствени ръце и средства, подпомогната с труд от верни Господни чада, на четиридесетия ден аз бях готова да явя свидетелст­вото пред Небето. Затворих се според Божиите изисквания в розово оц­ветена стая – горница, според изявленията на Святия Дух чаках Господа. И наистина на четиридесетия ден аз видях Исуса, Който ми показа Себе Си и ми изяви предстоящата съдба във великото удостоение на народа Божий! В същото съновидение Гавраил лице с лице ми се яви и ме настави за предстоящия триумф на Божия милост!

И тъй след явяването на Исуса с Гавраил, аз отново чух тръбния Глас на Всемогъщия Творец и след пост и молба Той реално ми даде Слово – манна от Небе, която прилагам като свидетелствено служение в изявления на Светлина като късно небесно Оросение!

Но в тия тържествени дни, врагът на душите ни не ни остави спокойни. Разпръсната бе групата на остатъка на живия Бог. На петдесетия ден, изброен от 12.04.58 г., аз бях изискана и представена ка­то хлебен принос пред Божието Лице и цялото небесно селение. Небето се отвори и свише приет бе приносът на благоуханна хвала като жертва за милостта Му велика над Земя. В съботата свята, Петдесятница, 31.05.1958 г., събранието бе възстановено на групи, пръснати сред полето без всякаква стреха (извън всяка земна стреха). А свещеникът принесе изискания хлебен принос и се изля велико благословение като ответ в награда за вярност в изпълнение на Божиите изисквания за служението.

Веднъж запитах Господа защо е това символично (свидетелствено) изпълнение с предмети в служение и отговорът чрез Духа Света бе тоз: “Това е въоръжение на Войнствения Мой отряд като небесен – от Земя наряд.” Слава во вишних на живия и Всемогъщ Бог! Слава и хваление на Троицата свята за милостите, изя­вени към целокупната Негова творба! Дано Божието изкупващо се стежание чрез Съд на правда оцени жертвата велика на моя Спасител – Господа Исуса Христа и да разумее Плана спасителен на Бога Отца чрез Спасителното дяло на свидетеля в човешката душа – Духа Света! И тук стои Словото в изпълнение – в Откровение, 12-та гл., 1-ви стих: Църквата всемирна, увенчана с великата Светлина, Слънцето – корона, дадена чрез Съд велик в Небеса, и Луната под нозете й, изпълнила пророчествата вси на Земята в изпълнение на съдебните решения, в послушание на Слово изявление на Отца чрез Духа Святи! Амин!

Завършиха се петдесет дни на изпълнения в служения святи. Яви се Петдесятница и приет бе “хлебният принос”. Данта Божия – целокупното Божие изкупление, стежание, бе опростено, изведено и увенчано като велики съдби, включени в Спасителния план на Небеса. Дойде силата двойна свещенодейна като велик свещеник сред дялото на изведения остатък, сам Гавраил – Духа Света, възцарен в душата! Амин!

И тъй, първата Петдесятница сочи на Христа – Пасхалния Агнец. А петдесет дни след Пасхата – това е апостолското служение в хлебен принос: изпраща им се сила свише за употребление във Вест на опрощение и кръщение реално, огнено в Духа Света – това е Ранната Роса, сутрешната трапеза духовна на Земя!

А втората Пасха, вторият сноп – това сочи на живият олтар на служение, който се подвижва. Това означава, че тоз именно олтар жив – живи съсъди на служение ще се подвижат, ще послужат чрез деветте дарби на Духа Святи във времето на Съда! А след петдесет дни, изброени от деня на подвижването на живия сноп, в Трета духовна петдесятница, се принася хлебен принос от живия сноп – от този жив, неръкотворен олтар в свещено служение. И в ответ на това велико реално изпълнение на служение се получава небесното оросение, Късната Роса, Късният Дъжд, Манна небесна – Светлина на озарение в явление на Ангела четвърти в Откровение 18-та глава, от чиято Светлина ще се озари цялата Земя! И сред тоз олтар жив се чува Гласът на Отца: “Излезте, люде Мои!

Амин!

31.05.1958 г., събота, Петдесятница




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: blagovesteliseev
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 98777
Постинги: 49
Коментари: 138
Гласове: 1174
Архив
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930